Chapter X

Additional Guidelines for Dealing with Corporate/Commercial Clients

 

 

Препоръките и разпоредбите, съдържащи се в този кодекс, се отнасят за извънборсовата търговия на валутните, паричните и деривативните пазари, където пазарните участници са най-често банки или други финансови институции. По-голямата част от „принципалите” на тези „основни” пазари са трежъри отделите или дилинг офисите на местни и чуждестранни търговски и инвестиционни банки, които в някои финансови центрове се обслужват от мрежа от професионални брокерски фирми. Исторически погледнато, тези пазари се считат за основните „професионални” пазари - парични и валутни, а отскоро и пазари за деривативни инструменти.

Обичайна практика през последните години е големи небанкови или корпоративни институции да създават свои трежъри и дилинг отдели с опитен и обигран персонал и да използват пълната гама от модерни пазари и продукти за прехвърляне на риска и за арбитраж. Ролята на тези корпоративни трежъри отдели вече не се ограничава до сключването на сделки и управлението на валутния и лихвен риск, произтичащ от дейността им, а често предлагат и обосновават значителен бюджет за печалби в резултат от арбитражни и парични сделки от свое име и за своя сметка, дейност, която традиционно се осъществява от специализираните финансови институции - маркет мейкъри.

Следователно, разграничението между банките и „небанковите институции” вече не може да се направи по признак професионален / непрофесионален.

Въпреки това, голяма част от клиентите на тези „корпоративни”, „търговски” или „небанкови” институции не влизат в тази категория и разпоредбите на този раздел се отнасят до допълнителните препоръки за спазване на най-добрите трежъри практики по отношение на клиентите, които обикновено не са част от „принципалите”, участващи на професионалните пазари.

General principles and practice

Докато препоръките за професионално поведение и практики, описани в глави I/X на този кодекс принципно се отнасят до участниците на извънборсовия пазар, при взаимоотношенията банка/ финансова институция (принципал) – клиент/ корпоративна институция възникват конкретни въпроси, които са особено уместни в случаите, когато не съществува отделен Корпоративен кодекс. Тези въпроси включват установената практика да се преценява дали даден клиент „отговаря на изискванията”, особено при сложни сделки (виж т. 3 по-долу). Доколкото това е възможно, принципалите трябва да се уверят, че клиентът разбира предложената сделка и нейните последствия по отношение на неговата фирма, както и че не съществуват видими пречки за нейното осъществяване.

Трябва също така да се обърне внимание върху следното:

1. Пълномощия

Принципалът и клиентът трябва да разменят списъци със служителите, упълномощени да сключват сделки, които съдържат точно описание на инструмент(а)ите/пазар(а)ите и сумите, с които всеки един служител е упълномощен да търгува.

Съществуването на подобен списък не е задължително да обезсили вече добросъвестно сключена сделка между две страни.

2. Разпределение на задълженията

Разпределението на задълженията между фронт и бек офис, както и линиите на отчетност, посочени в Раздел III (1), са еднакво важни за корпоративните клиенти, които имат свой дилинг отдел или звено. В тази връзка се препоръчва приемането на управленски мерки за контрол както от банката, така и от клиента.

3. Информация за сложни сделки

В отговорностите на принципала влиза задължението да е бдителен и справедлив към клиента, както и да защитава неговите интереси във всеки един момент. В тази връзка принципалът трябва да има готовност да предостави на клиента всяка информация, която той поиска във връзка с предложената сделка, в частност по отношение на нови или сложни продукти, инструменти, стратегии и присъщите за тях рискове (виж също Раздел II (6) - Конфиденциалност).

4. Конфиденциалност

Без това да влиза в противоречие с разпоредбите на Раздел II (6) на този Кодекс, нито принципалът, нито клиентът има право да разкрива пред трети лица вида на и условията по сделки, които са в процес на договаряне или обсъждане или са вече сключени. Когато клиентът е в процес на договаряне с банката на конкретен или специално разработен за него продукт или стратегия, той няма право да разкрива техническите детайли на обсъжданата сделка на трети лица.

5. Entertainment and Gifts

В съответствие с разпоредбите на Раздел II (2) на принципалите се напомня, че прекомерното предлагане на развлечения и подаръци от финансовите институции към техните клиенти могат да поставят под въпрос безпристрастността на взаимоотношенията клиент-дилър.

6. Исторически валутни курсове / Предоговаряне на валутни позиции

Суаповият форуърд или удължаването на форуърдните валутни договори трябва да се осъществи в съответствие с параметрите, посочени ясно и точно в Глава VII (1), (Извънпазарни курсове), чрез използване на съществуващия спот курс за обратна покупка или продажба на сделката с настъпващ падеж, като по този начин се обезпечава незабавна реализация на падежиращата печалба или загуба. Всяко отклонение от тази практика трябва да бъде договорено и документирано между ръководните органи на двете страни по сделката.

7. Правна документация

При конкретни или сложни сделки, които не са покрити от разпоредбите на стандартната документация, принципалът и клиентът трябва предварително да се уверят, че са съгласни със сроковете и условията, съдържащи с в правната документация, както и с параметрите на сделката преди нейното сключването. За добра практика се счита приемането на допълнителна предпазна или защитна политика, съгласно която не може да се сключи втора сделка преди да са изпълнени всички процедури и да са получени всички договори в писмен вид.

8. Изискване за допълнително обезпечение /обезпечена търговия

Предлаганите на клиенти услуги за “марджин търговия” трябва да бъдат напълно документирани и подписани преди сключването на всякаква сделка. Процедурата за затваряне на позиции при отрицателен нетен капитал на клиента трябва да бъде ясно и точно регламентирана в писмен договор. Трябва да се извършва периодична преоценка на отворените позиции към пазара и равняване на всички позиции.

9. Know your customer

Спазването на политиката «Познавай клиента си”, регламентирана в Раздел IV (5) във връзка с 'прането на пари' трябва да се наблюдава внимателно.

10. Internet/online trading

Там, където са одобрени линии за интернет търговия, се прилагат препоръките и контролните мерки, регламентирани в Раздел VII (5).