Chapter IX

General Risk Management Principles

for Dealing Business

 

Професионалният дилър трябва не само да разбира и управлява пазарните рискове, произтичащи от търговските позиции, но трябва да познава кредитните, правните, ликвидни и оперативни рискове, свързани с бизнеса. Участниците на пазара трябва да разбират и познават добре принципите за управление на риска, като се насърчава въвеждането им в тези институции, където това още не е направено. Придържането към тези основни принципи ще позволи на пазара да се развие в дълбочина и ще бъде от полза за пазарните участници, финансовите институции и техните клиенти.

Изложените по-долу принципи, които имат много общо с принципите, разработени от голям брой финансови институции, трябва да бъдат съблюдавани от всички участници на извънборсовия пазар.

 

 

1. Насърчаване на най-високи стандарти на професионална етика

• Основните принципи в търговските взаимоотношения са уважение, честност и почтеност.

• Участниците на пазара трябва да приемат и спазват както Примерния кодекс на търговия, така и правилата и процедурите на институцията, за която работят.

• Във всеки един момент трябва да се спазват най-високи стандарти на етично поведение.

2. Обезпечаване на участието и надзора от страна на висшия мениджмънт

• Висшият мениджмънт трябва да разработи, да въведе и периодично да преразглежда правила и процедури за оценка на риска, които определят точно и ясно пълномощията, лимитите и политиките.

• Процедурите за управление на риска трябва да бъдат одобрени от Съвета на директорите или от специално назначен комитет или от определени от мениджмънта служители.

• Висшият мениджмънт носи пълна отговорност за управлението на риска.

3. Организационна структура, която обезпечава независимо управление на риска и контрол

• Трябва да се въведе отделна система за независимо наблюдение, която да следи спазването на процедурите за управление на риска.

• Трябва да има пълно разделение на задълженията при дейностите на фронт, мидъл и бек офиса. (Виж също Раздел III).

• Трябва да се провеждат периодични, независими от дейностите по търговия и управление на риска, вътрешни одити на с цел ранно идентифициране на слабите страни на вътрешния контрол.

• Трябва да се установят открити и ефективни канали на комуникация между служителите на различни нива, както и между различните функции.

4. Обезпечаване на участието на професионален ръководен екип във всички административни процеси

• Трябва да се въведат политики, които обезпечават високи принципи на професионална етика във всеки един процес.

• Приоритет трябва да бъде намаляване на цикъла за въвеждане на сделки, минимизиране на грешките и времето за обработка.

• Вътрешните процеси трябва да се проверяват на периодична база и да се идентифицират и коригират слабостите, проблемите и пропуските.

• Загубата на време и неефективността на персонала трябва да бъдат сведени до минимум, като същевременно се подобрява на работната среда.

5. Наличие на подходящи системи и оперативна поддръжка

• Трябва да има подходящи системи за навременно документиране, обработка и отчетност.

• Трябва да е налице технологична политика, която обезпечава адекватна поддръжка на системите.

• Трябва да има тествана резервна система при възникване на критични ситуации.

• Трябва да има постоянно съзнателно отношение и да се поема отговорност за идентифициране на несъответствията и слабостите.

6. Навременна и адекватна оценка на риска

• Трябва да се извършва ежедневна преоценка на отворените търговски позиции (marked to market) от независимо лице.

• Честотата на преоценяване на позициите трябва да се увеличи, когато това е оправдано от волатилността на пазара, обемите и рисковия профил на институцията.

• Когато това е възможно, цените за преоценка на позициите трябва да бъдат потвърдени от независими източници.

• Трябва да има стриктно определен процес за оценка на извънборсови сделки.

• Използваната методика на оценка на риска трябва да се основава на общоприети статистически практики и одобрени нива на доверие.

• Моделите за оценка трябва да бъдат одобрени преди да се въвeдaт в експлоатация.

7. Контролиране на пазарния риск посредством оценка на максималната вероятна експозиция при различни пазарни условия

• Трябва внимателно да се оценят възможните последствия за приходите, ликвидността и капитала на институцията, особено при възникване на неблагоприятни пазарни условия.

• Рисковите позиции трябва да бъдат периодично оценявани при различни стрес сценарии.

• Мерките за оценка на волатилността трябва непрекъснато да се актуализират.

• Трябва да се използват най-прецизните методи за оценка на риска.

8. Винаги трябва да се отчита важността на ликвидността на пазара и на паричните потоци

• Ликвидността на пазара трябва да бъде оценена преди да се сключват каквито и да било сделки.

• Трябва да се изчислят възможните разходи при развързване на позиции, особено при един неликвиден пазар.

• Трябва да се въведат политики и процедури за управление на ликвидността и на паричните потоци.

• Трябва да има резервен план за осигуряване на ликвидност при възникване на критични ситуации, както за балансови, така и за задбалансови инструменти.

9. Ролята на диверсификацията и компромисите риск-възвращаемост

• Възвращаемостта трябва да се измерва спрямо пазарните и други рискове и спрямо рисково претегления капитал, като се вземе предвид и регулаторния капитал, който е бил заделен за нейното осъществяване.

• Трябва винаги да има разумна диверсификация при търговията и дейността с клиенти с цел намаляване на риска.

10. Най-високи и строги стандарти на професионално отношение към клиента

• Насърчаване на високи професионални стандарти на обслужване на клиента.

• Принципалите трябва да се уварят, че клиентите имат необходимите пълномощия за осъществяване на сделки.

• Както финансовите институции, така и брокерите не трябва съзнателно да сключват сделки с клиенти, които осъществяват дейност, за която е известно, че незаконна или противоречаща на общоприетите стандарти на етично и социално поведение в обществото.(Виж Раздел II (4) относно прането на пари).

11. Клиентите трябва да разбират сделките, които сключват (виж също Раздел XI)

• Всички финансови институции трябва да се уверят, че клиентът разполага с адекватна информация и разбиране на сроковете и условията на всички сделки.

• При поискване от страна клиентите, трябва да им бъде предоставена информация за връзката риск-възвращаемост заедно с необходимите обяснения.

• Мениджмънтът на клиентите трябва да бъде уведомен при възникване на необичайни или твърде сложни сделки.

12. Управление на риска, подкрепено от стабилна законова основа и документация

• Трябва да е налице необходимата документация за всички сделки и контрагенти.

• Преди да сключат сделка, финансовите институции трябва да се уверят, че всички клиенти и контрагенти имат необходимите юридически и регулаторни пълномощия да сключват сделки.

• Условията и сроковете, съдържащи се в договорите трябва да са правно обосновани и валидни.

• Трябва да има потвърждения за всички сделки и да се провери тяхното съответствие с нормативните изисквания.

13. Да се осигури, че дейностите по търговията и поемането на риск се извършват от адекватно подготвени специалисти.

• Само подходящо обучени и квалифицирани хора трябва да заемат длъжности в трежъри отдела.

• Трябва да се въведе политика за професионално обучение и кариерно планиране.

• Всички служители трябва да познават и разбират политиките, лимитите и нормативните изисквания.

14. Използване на лична преценка и здрав разум

• Трябва да се разчита на опита и експертизата на служителите.

• Служителите следва да се придържат към духа и разпоредбите на Примерния кодекс .