Chapter II

Personal Conduct Issues

 

1. Drugs & abused substances

2. Entertainment & gifts

3. Gambling and betting between market participants

4. Fraud

5. Dealing for personal account

6. Confidentiality

7. Misinformation and rumours

8. Customer relationships, advice and liability

9. Use of Confidential Information

 

 

1. Drugs and abused substances

Проблемите, свързани със злоупотребата с упойващи вещества, например наркотици и алкохол, са все по-често срещано явление в социалните и бизнес сфери в много държави. Въпреки че различните култури имат специфично отношение, законодателство и социална търпимост по този въпрос, в Примерния кодекс се препоръчва активно съдействие на мениджмънта за преодоляване на проблема.

Мениджмънтът трябва да предприеме всички разумни действия за своето обучение и за обучението на персонала относно възможните признаци и последици от употребата на наркотици, включително алкохол и други упойващи вещества. Необходимо е да се разработят и оповестят ясно мерките по отношение на лица, за които е установено, че злоупотребяват с упойващи вещества.

Зависимостта от упойващи вещества може да се отрази неблагоприятно върху преценките на служителите или да доведе до намаляване на тяхната дееспособност. Има вероятност те да се поддадат на външно влияние, като се заемат с дейности, които не са в интерес на компанията или на пазара като цяло.

2. Entertainment and gifts

Подаръци и развлечения могат да бъдат предлагани в нормалния ход на извършване на бизнес. Независимо от това, на финансовите пазари трябва да има особена бдителност с цел избягване на крайности или злоупотреби с тази практика. Мениджмънтът трябва да следи за подаръците или приемите, предоставени на дилърите от брокери или не-принципали.

Мениджмънтът или служителите не трябва да предлагат примамливи условия на партньорите си с цел извършване на бизнес, нито да търсят такива от персонала на други институции. Подаръците и приемите са утвърдена практика за повечето компании в обичайния ход на дейността; но те не трябва да превишават определена стойност или да са прекалено чести. Мениджмънтът трябва да:

(а) следи за формата, честотата и стойността на развлеченията/подаръците, предоставяни на дилърите

(б) има ясно определена политика по отношение на предоставянето/получаването на горепосочените, като гарантира спазването й,

(в) въведе процедури във връзка с подаръци, чиято стойност е твърде висока, но връщането им би се възприело като неуважение

(г) осигури прозрачност на всички получени или предоставени развлечения.

Не е редно да се предлага или приема покана за развлечение, на което домакинът няма да присъства.

3. Gambling/betting between market participants

Дългогодишната практика на лични залагания между участниците на пазара често е повод за притеснение от страна на банковия мениджмънт и брокерите. Предмет на облога биха могли да бъдат публикации на финансови показатели, например официални данни за търговията, политическо или спортно събитие.

Крайностите или злоупотребите при хазартни игри може да се превърне в болестно съcтояние с изключително сериозни последствия, включително конфликт на интереси и дори лични финансови проблеми.

Съгласно Примерния кодекс, тези практики категорично трябва да бъдат преустановени, като мениджмънтът упражнява строг контрол върху тях.

Хазартните игри и залаганията между участниците на пазара крият очевидни опасности и срещу тях трябва да бъдат предприети строги мерки.

В случай, чe тази практика не е забранена, е препоръчително мениджмънтът да има ясно дефинирани писмени принципи относно контрола върху тази дейност.

4. Fraud

Тъй като по принцип дилърите не участват пряко в административни процедури, изискващи удостоверяване на самоличността, например плащания към трета страна, примерите за фалшификации, с прякото участие на дилъри са рядко срещани. Независимо от това, следва да се предвидят строги административни мерки с цел предотвратяването им.

Опитите за фалшификации са често срещани и много от тях се планират до най-малката подробност. Поради наличието на различни начини, по които една институция може да бъде измамена, мениджмънтът и персоналът трябва да са изключително бдителни, особено по отношение на разговорите по обикновена телефонна линия (обикновено когато договарящите се страни са принципали по сделката).

Като превантивна мярка, е препоръчително получателят да потвърди по телекс или чрез друго подобно средство детайлите на всички сделки, сключени по телефона, които не включват предварително договорени инструкции за уреждане на плащането. По този начин получателят гарантира достоверността на сделката.

Особено внимание следва да се отдели за проверка на достоверността, когато бенефициентът е трета страна или лице, различно от контрагента по сделката.

При наличие на съмнителни обстоятелства, персоналът трябва незабавно да уведоми мениджмънта.

5. Dealing for personal account

Сделките, сключвани за собствена сметка, в самата компания или извън нея, имат различни последици, в това число кредитен риск и потенциален конфликт на интереси. В Примерния кодекс се предвижда изготвянето на ясно дефинирани писмени управленски политики и мерки.

Ако се допуска сключване сделки за собствена сметка, мениджмънтът трябва да предприеме мерки за предотвратяване на злоупотреби или неправомерното използване на вътрешна информация, под каквато и да била форма. Тези мерки следва да отразяват необходимостта от запазване поверителността на непубличната ценово чувствителна информация и да гарантират, че служителите не са предприели действия, които биха могли да засегнат интересите на клиентите или контрагентите на компанията.

Мениджмънтът трябва да изготви ясно дефинирана политика относно личните сделки на персонала, включително инвестиции. Предвиждат се писмени процедури, регламентиращи тези сделки, както и сключените от името на семейството на дилъра и други служители, включително мениджмънта. Мениджърите следва да имат предвид, че съществува риск от конфликт на интереси, ако дилърите са упълномощени да търгуват за собствена сметка с такива стоки, инструменти или продукти, сходни с онези, с които търгува тяхната компания. Те трябва да посочат с кои точно, при наличие на такива, дилърите могат да търгуват за собствена сметка.

Особено внимание следва да се обърне, ако ежедневно се сключват сделки за собствена сметка. Трябва да има изискване за пълно оповестяване и прозрачност на информацията, което да осигури, че дилърите посвещават вниманието си изцяло на бизнеса на своите компании без да се отклоняват поради лични финансови съображения. В тази връзка, ако сделките за собствена сметка са разрешени, в писмените процедури на мениджмънта трябва ясно да се посочат мерките за контрол върху непрофесионалната практика, известна като 'front running'. Това се отнася за случаите, когато служителят би могъл да сключи лична сделка преди да изпълни поръчката на клиент или на дадена институция, като се възползва от очакваните изменения в пазарната цена след финализирането на голяма сделка.

Дилърите трябва да са наясно, че установяването на наличие на конфликт на интереси и избягването му е и тяхно задължение..

6. Confidentiality

Както дилърите, така и брокерите имат достъп до строго конфиденциална информация. За да не се уронва престижа на пазара, се налага спазване на стриктни стандарти на конфиденциалност, като всички участници на пазара са изключително предпазливи по време на разговори, които могат да бъдат чути или прочетени чрез съвременните комуникационни системи или в публичното пространство.

Конфиденциалността има съществено значение за запазване репутацията на пазара. Дилърите и брокерите носят обща отговорност за запазване на конфиденциалността. Без изричното разрешение на заинтересованите страни, те нямат право да оповестяват или обсъждат каквато и да било информация относно сделките, които са или предстои да бъдат сключени, освен пред или със страните по сделката.

Високоговорители или всякакви нови телекомуникационни системи следва да се използват с необходимото внимание, за да се гарантира спазването на конфиденциалността.

Дилърите и брокерите трябва да внимават при обсъждане на конфиденциални въпроси в публичното пространство, например в ресторанти, където има опасност да бъдат дочути разговори.

Отделни дилъри или брокери не трябва да посещават дилинг зали на други дилъри или брокери, освен с изричното съгласие на мениджмънта на двете страни. Дилърите не трябва да сключват сделки в брокерски офис, нито брокерите следва да договарят сделки извън своите офиси.

Дилърът не трябва да изпраща запитвания до брокера относно името на контрагента с цел да осъществи пряк контакт и да сключи сделката.

Дилърът не трябва да изисква или оказва натиск да получи от брокера информация, която е неуместно да бъде разгласена, нито брокерът следва да я оповестява по свое желание. Оказването на натиск означава да бъде заявено или намекнато, че невъзможността за съдействие би довела до намаление на сделките, осигурявани от дилъра или дилърите на брокера.

Дилърите във финансовите институции не трябва да се поддават на подобен натиск, оказван от корпоративни клиенти, за разкриване на конфиденциална информация, нито корпоративният дилър следва да упражнява такъв натиск. Всякакви нарушения на конфиденциалността трябва да бъдат разследвани незабавно в съответствие с надлежно документирана процедура.

7. Misinformation and rumours

Финансовите пазари обикновено реагират на новини за свързаните с тях събития. Затова не е изненадващо, че слуховете и невярната информация от различни източници се препредават често по използваните от участниците на пазара телефонни линии и екрани с пазарна информация. Teзи слухове може да бъдат цитирани, или дори да водят началото си от финансовите медии. В Примерния кодекс се посочва изрично, че не е редно дилърите и брокерите да предават информация, за която знаят, че е невярна.

Дилърите и брокерите не трябва да предават информация, която им е известно, че е грешна, като много внимателно обсъждат непотвърдени данни, за които се опасяват, че са неточни и биха могли да засегнат трета страна.

8. Customer relationship, advice and liability

Трежъри продуктите, предлагани от финансовите институции на клиентите, намират все по-сложни, усъвършенствани и модерни приложения. Клиентите ползват тези продукти за различни цели. Финансовите институции и особено техните служители – продавачи и консултанти, трябва да се съобразяват със степента на познаване и разбиране на предлаганите продукти от страна на техните клиенти, когато предоставят консултации относно ползването, приложението или последиците от ползването на тези продукти.

По принцип се приема, че всички финансови сделки се сключват в съответствие с добрите търговски практики, освен ако друго не е изрично договорено между страните. Всяка страна поема самостоятелно риска при сключване на тези сделки. При работа с клиенти, се препоръчва финансовите специалисти да уточнят естеството на горепосоченото като се договорят в писмена форма, че:

(a) клиентът разбира условията и рисковете на сделката;

(b) клиентът самостоятелно е преценил и е взел независимо решение да сключи и сключва тази сделка на свой риск и за своя сметка;

(c) клиентът разбира, че всякаква информация, обяснение или друго съобщение от другата страна не трябва да се разглежда като инвестиционна консултация или препоръка за сключване на сделката;

(d) между страните не съществуват отношения, свързани с консултации или попечителство.

Горепосочените трябва да бъдат ясно изложени в писмена форма (например в рамков договор) преди установяването на бизнес взаимоотношения. Въпреки това, в зависимост от съответната юрисдикция, валидността на тези декларации и договори може да бъде повлияна, между другото, от първостепенни задължителни закони. В допълнение, в зависимост от размера, структурата и/или сложността на съответната сделка, финансовата институция може по свое усмотрение да повтори горепосочените в съответния документ, касаещ транзакцията, например потвърждение.

Като превантивна мярка, преди сделката финансовата институция трябва да се опита да предостави всички необходими данни, целесъобразно поискани от клиента, така че той да разбере изцяло последиците и рисковете от сделката. Както преди, така и след сключването на сделката, финансовата институция може, ако прецени за уместно при конкретните обстоятелства, да предостави допълнителна информация или материали, които биха предотвратили бъдещи неблагоприятни необосновани твърдения или претенции от страна на клиенти.

Освен ако не се изисква от приложимото право и/или разпоредби, финансовите институции нямат законовото задължение да обясняват последиците, рисковете или очакваните резултати от сделката или да дават консултации относно възможни решения. Независимо от това, ако финансовата институция прецени, че това е уместно, тя трябва да изготви конкретни предположения и/или прогнози, върху които да се базира тази консултация или обяснение. Съответните консултация или обяснение трябва да бъдат разбрани и разгледани от клиента преди вземането на решение за евентуално действие/ бездействие. Ако финансовата институция предоставя консултантски услуги, тя следва да го прави добросъвестно и по търговско целесъобразен начин, предвид обстоятелствата.

Финансовата институция трябва да е запозната с приложимото право, правила и разпоредби в юрисдикциите, в които извършва търговска дейност. Тя трябва да ползва услугите на своя правен консултант във всяка юрисдикция, в която е уместно или благоразумно. Възможно е да обмисли възможности за включване на такива правни консултации в своите вътрешни политики и/или процедури.

Особено важно е да се има предвид, че съответните закони в тези области са коренно различни в отделните юрисдикции. Например, разграничението между професионален инвеститор и аматьор (и терминологиите, дефиниращи тези концепции) може да е или да не е кодифицирано в закон. Законовите последствия от това разграничение са също разнородни, например защитата (дължимата грижа), която професионалистите трябва да осигурят на инвеститори- 'aматьори'.

9. Use of confidential information

В обичайния ход на дейността, дилърите и персоналът по продажби често получават частна и ценово чувствителна информация от мениджмънта, клиенти и контрагенти. Разкриването на такава конфиденциална информация на несвързани страни,а в някои случаи и на свързани страни, преди публичното й оповестяване, без изрично съгласие, е нарушаване на етичните норми и конфиденциалността. Това би могло да бъде нарушение на местното законодателство за защита на данните. Сделките с финансови инструменти, въз основа на конфиденциална информация относно емитента на тези инструменти или самите инструменти представлява неправомерно използване на вътрешна информация и евентуално 'нарушение на пазарните правила'. В много държави неправомерното използване на вътрешна информация e криминално престъпление.

Дилърите и персоналът по продажби не трябва, независимо дали умишлено или поради небрежност, да се облагодетелстват или да търсят облаги, свързани с конфиденциална информация, нито да съдействат на когото и да било с такава информация да реализира печалба за своята фирма или клиенти. Дилърите не трябва да сключват сделки в ущърб на конфиденциалната информация, както не трябва да я разкриват извън своите компании, дори и след като са си сменили работата. Дилърите са задължени да се запознаят с изискванията на съответното законодателство и правилата, отнасящи се до неправомерно използване на вътрешна информация и 'нарушение на пазарните правила' в техните юрисдикции, за да гарантират пълно спазване на разпоредбите.

Компаниите трябва да разполагат с ясно документирани политики и процедури, както и системи от строги мерки за управление на конфиденциалната информация в дилинг залите и други отдели на компанията, които биха могли да получат такава информация.

Ако е целесъобразно, се прилага принципа на 'Китайските стени', за да се ограничи вътрешното разпространение на конфиденциална информация само до тези, които се нуждаят от нея, за да са в състояние да изпълняват поръчки за клиенти или за регулативни цели. Мениджмънтът трябва да разполага със и да използва съответните санкции срещу персонала, който не спазва дадени мерки и процедури, или ги нарушава. В случай на нарушение на мерките, мениджмънтът трябва своевременно да разследва нарушението и да предприеме необходимите действия, за да отстрани недостатъците, довели до нарушението и да предотврати повторно нарушение. Мениджмънтът е длъжен да информира дилърите относно изискванията на съответното законодателство и разпоредби. В юрисдикциите, чиито закони или разпоредби не покриват неправомерното използване на вътрешна информация и 'нарушение на пазарните правила', мениджмънтът трябва да предприеме целесъобразни мерки, за да запази поверителността и честността на частната и ценово чувствителна информация, като предостави на персонала ясни насоки за боравене с такива данни.

Трябва да се отбележи, че оторизираните дилъри, активно търгуващи за сметка на своята компания (сделки за собствена сметка или за управление на риска), могат да сключват сделки, които биха имали непреднамерен неблагоприятен ефект върху интересите на клиентите или стойността на сделките, сключени между тези клиенти и компанията (например делта хеджиране). Това не е непременно неправилно, при положение, че са налице ефективни мерки и процедури за предотвратяване изтичането на конфиденциална информация до дилърите, или, когато дилърите правомерно имат достъп до такава информация, е сигурно, че тя не влияе върху вземането на търговски решения. Независимо от това, ситуацията може да е различна в отделните юрисдикции.