Chapter VI
Brokers and Brokerage
-
The role of brokers and dealer/broker relationship
-
Commission/brokerage
-
Electronic broking
-
Passing of names by brokers
-
Name substitution/switching
1. The role of brokers and dealer/broker relationship
Примерният кодекс дефинира ролята на брокерите на извънборсовия пазар и препоръчва активно участие на мениджмънта при наблюдение на взаимоотношенията дилър/брокер.
Брокерите изпълняват единствено роля на посредници по сделки. В тази си роля те договарят приемливи срокове и условия за страните по сделките с оглед тяхното изпълнение.
Мениджмънтът на финансовите институции и брокерските къщи следва да участва активно в наблюдението на на взаимоотношенията дилър/брокер. Управителните органи трябва да определят условията за извършване на брокерски услуги, да се съгласят всяка страна по дадена сделка да може във всеки един момент да следи нейното изпълнение и да бъдат готови да се намесят при разрешаване на споровете, които могат да възникнат. Те трябва да гарантират познаването и спазването на вътрешните правила и процедури,регулиращи взаимоотношенията дилър/брокер, от техните служители.
В крайна сметка, висшият мениджмънт е отговорен за избора на брокери.
Следователно, мениджмънтът трябва да осъществява периодично наблюдение на дейността на брокера и да следи за възможна неправомерна концентрация на бизнес. Управителните органи на брокерските къщи трябва да внушат на своите служители, че те трябва да защитават интересите на всички обслужвани от брокерската къща институции. Брокерите нямат право да действат по своя преценка при управлението на средства.
2. Commission/brokerage
Понастоящем, в повечето големи центрове, е прието таксите за брокерски услуги да се договарят свободно между страните, а не да се използва обща тарифа, както е било преди. Примерният кодекс постановява, че договарянето на брокерските такси трябва да се осъществява единствено от упълномощените за това лица и насърчава навременното плащане на сметките за брокерски услуги.
В държавите, където е прието таксите за брокерски услуги да се договарят свободно, това следва да се извършва единствено от директорите или висшия мениджмънт на страните по сделката и да се потвърди в писмен вид.
Всяко изменение към предварително договорените такси за брокерски услуги трябва да бъде изрично одобрено от двете страни по сделката и да се потвърди в писмен вид.
Обикновено брокерите котират цени, в които не са включени брокерските комисиони/такси.
Ненавременното плащане на сметките за брокерски услуги се счита за лоша практика, тъй като в някои юрисдикции със сумата на просрочените плащания се намалява капитала за надзорните цели и по този начин брокерът се поставя в неизгодно положение.
3. Electronic broking
Макар и в различна степен в зависимост от продуктите, които се търгуват, използването на електронни котировки чрез предоставени от брокера или друг доставчик вътрешни или уеб-базирани платформи за търговия вече е приета практика на глобалните извънборсови пазари.
Независимо, че все още се прилагат стандарти на най-добрите пазарни практики, по своята същност електронните котировки доста се различават от котировките по телефон и това провокира въпроси от технически, практически и дори етичен характер. „Автоматичните” котировки и 24-часовия хоризонт за тяхното изпълнение изискват разработването на индивидуални стратегии и контролни политики. Оперативните рискове (виж по-долу) за сключване на извънпазарни сделки са значително по-големи, отколкото при брокеруване по телефона, затова е особено важно внимателно да се въвеждат електронните котировки.
Препоръките, съдържащи се в Примерния кодекс са насочени към всички принципали на извънборсовия пазар, паричните и деривативни пазари, включително брокери и доставчици на платформи за електронна търговия.
Брокерските сделки по електронен път трябва да се извършват в съответствие с правилата за търговия на конкретния доставчик и всички документи и договори, отнасящи се до използването на тези услуги от клиента.
Правилата за електронна търговия на конкретния доставчик трябва ясно и точно да посочват процедурите на действие и отговорностите при:
(a) прекъсване на комуникациите в момента на или по време на изпълнение на сделката;
(б) извънпазарни несъответствия;
(в) софтуеърни проблеми или ограничения ('вируси').
Системните рискове, които могат да възникнат при електронната търговия предполагат по-голяма възможност за сключване на извънпазарни сделки и дилърите трябва да подхождат с особено внимание при котиране на „фигурите” в курсовете. Тъй като лесно могат да възникнат грешки, се напомня на дилърите, че не е етично да се изпълняват сделки на нива, различни от текущите пазарни нива. Практиката на някои основни пазарни участници да дават курсове „купува-продава”, които предполагат спредове, различни от пазарните и по този начин да търсят рентабилни извънпазарни сделки, чрез спекулиране с „фигурата” след десетичната запетая при неочаквана пазарна волатилност, е злоупотреба със системата и се счита за лоша практика. По подобен начин, неочакваното временно изтегляне на конкретен кредитен лимит или лимити като тактически ход, целящ да се манипулира пазара, се счита за лоша практика и среща силно неодобрение. Управителните органи на банките трябва да въведат контролни мерки за предотвратяване на неоторизирания достъп до електронните системи за търговия и да подсигурят, че дилърите са детайлно запознати със тези системи. В тази връзка дилърите трябва да прочетат и разберат съответните ръководства за ползване на системите.
4. Passing of names by brokers
След предоставяне на котировка към принципал и последващо предложение или намерение за сделка, настъпва момент, в който брокерът може да се наложи да разкрие името на принципала, с който затваря сделката. Този момент варира в зависимост от редица фактори, между които типа инструмент или пазар. Примерният кодекс регламентира условията, по които се определя дали е подходящо да се разкрие името на принципала, с който затваря сделката.
Брокерите не трябва предварително да разкриват имената на принципалите и със сигурност не и преди двете страни да са изразили сериозно намерение за сделка.
Принципалите и брокерите трябва във всеки един момент да третират информацията за сделките като строго конфиденциална за всички заинтересовани страни.
Там, където е възможно, банковите дилъри трябва да предоставят на брокерите предварителна информация за контрагентите, с които поради някаква причина не биха желали да сключват сделки (или за конкретни пазари, или инструменти). Същевременно, брокерите трябва да следват конкретните изисквания на клиента и да работят в защита на неговите интереси. При сделките с конкретни инструменти, дилърите може да предоставят насоки на брокерите за степента на диференциация на цените за различни категории контрагенти.
При всички сделки, брокерите трябва да се стремят да постигнат взаимно съгласие и незабавна размяна на имената на контрагентите. Това, обаче, невинаги е възможно. Има случаи, когато името на единия принципал се оказва неприемливо за другия; и брокерът адекватно отказва да разкрие името на отказалия се принципал. Това понякога може да остави впечатление в принципала, чието име е било отхвърлено, че брокерът е дал котировка или цена, която реално не може да изпълни.
При подобни ситуации в някои финансови центрове е прието централната банка или друга неутрална институция да се намеси като посредник по сделката с отказалия се контрагент при котираната цена и да разбере защо е отхвърлено името, така че на отхвърления контрагент да му бъде гарантирана валидността на оригиналната котировка, без да се разкрива името на предложения нов контрагент.
По отношение на депозитите е прието принципалите, които пласират депозити посредством брокери да имат право да отхвърлят контрагента, при който се пласира: това следователно изисква оповестяване на името преди сключване на депозита.
Когато даден кредитор (или купувач) задава основния въпрос „Кой плаща?” или „На кой са книжата?”, това се приема като ангажимент за сделка по котираните цени с конкретния контрагент или с алтернативен контрагент, ако такъв се предложи незабавно. Името на кредитора (или купувача – при депозитни сертификати) ще бъде оповестено единствено след като последният е одобрил кредитополучателя (емитента) като контрагент.
Предложеният кредитополучател може да отхвърли името на кредитора:
(a) когато, при сключване на сделка за краткосрочен депозит, контрагентът (кредитополучателят) не е съгласен да погаси депозита преди да е получил потвърждение от своята кореспондентска банка, че средствата са постъпили по негова сметка;
(б) когато няма одобрена кредитна линия за контрагента, който пласира средствата и последният не желае да попадне в ситуация, при която ще откаже реципрочност;
(в) когато мениджмънтът на кредитополучателя е забранил сключването на сделки с кредитора.
Освен това, при сделки с инструменти като депозитни сертификати, където продавачът може да не е едно и също лице с емитента, брокерът трябва първо да разкрие пред потенциалния купувач името на емитента. Когато даден купувач задава въпроса „На кой са книжата?”, това се приема като ангажимент за сделка по котираната цена, а когато попита „Кой продава?”, това се приема като ангажимент за сделка с конкретния контрагент (или с алтернативен контрагент, ако такъв се предложи незабавно). Името на купувача ще бъде оповестено единствено след като последният е одобрил продавача като контрагент.
Продавачът има право да отхвърли конкретен купувач в случай, че е готов в същия този момент да приеме същите суми при същите котировки от приемлив алтернативен контрагент, ако брокерът предложи такъв незабавно.
5. Name substitution/switching by brokers
Размяната/ замяната на контрагентите е приета и желателна практика при положение, че конкретната ситуация налага това и тази размяна/ замяна е одобрена от упълномощените за това лица.
При спот валутни сделки, брокерите обикновено не разкриват имената на контрагентите, докато не бъдат договорени сумата и валутния курс. Следователно е възможно впоследствие единия от контрагентите да се окаже неприемлив за другия, поради липса на кредитна линия. При подобни ситуации, общоприетата пазарна практика е брокерите да се опитат да заменят неприемливия контрагент с друг, който да се яви като междинно звено между първоначалните контрагенти и по този начин да се затвори сделката. Тъй като двете сделки с междинния контрагент изискват наличие на кредитна линия и често се изпълняват по курсове извън пазарните, поради времето, което се изисква за замяна на контрагентите, тези сделки се наричат разменни и подлежат на наблюдение и контрол. Когато брокерът поиска да затвори сделка чрез размяна на контрагенти, дилърът трябва да обезпечи, че висшия мениджмънт е предоставил необходимите одобрения, и че има право да размени контрагентите, както и че подобни сделки се извършват в съответствие с правилата и политиките.
В заключение, дилърът не трябва да иска или приема услуги от брокера за това, че се е съгласил да се извърши размяната.