top of page

Chapter IV

Disputes, Differences, Mediation and Compliance

 

  1. Disputes and mediation

  2. Differences between principals

  3. Differences with brokers and use of ‘points'

  4. Compliance and complaints

  5. Money laundering and terrorist financing

 

 

1. Disputes and mediation

Комитетът за професионална етика на БДА е готов да предоставя консултации във връзка с възникването на професионални конфликти, ако са изпълнени определени условия.

При възникване на спорове е изключително важно мениджмънтът на заинтересованите страни да предприеме своевременни действия за разрешаване или уреждане на въпроса бързо и справедливо с висока степен на почтеност и взаимен респект.

В ситуации, при които е невъзможно да бъде разрешен спор между страните и всички нормални начини са изчерпани, Председателят и членовете на Комитета за професионална етика имат готовност да подпомогнат разрешаването на тези спорове посредством „Служба за експертни оценки” на БДА, чиито правила са изцяло цитирани в Приложение 1. При разрешаване на такива спорове, Комитетът за професионална етика ще се ръководи в действията си от Примерния кодекс.

Повечето спорове отнасяни към Комитета за професионална етика възникват в случай, че (a) дилърите не съумеят да използват ясна и недвусмислена терминология, като резултатът от това е, че заинтересованите страни са на различно мнение относно сумата на сделката, вальора или периода, или дори кой е купувач и кой е продавач; (б) бек офисът не успее да провери своевременно и прецизно потвърждението на контрагента.

Комитетът за професионална етика препоръчва на мениджмънта, дилърите и служителите от бек офиса да обръщат специално внимание на горепосочените проблеми, тъй като това е в техен интерес.

При наличие на местни ограничения или различия между Примерния кодекс или подобен документ, издаден от регулаторния орган, регулиращ поведението на сключващите сделки на финансовите пазари в центъра (центровете), за които отговаря, се прилагат разпоредбите на местния Етичен кодекс за сделките между институциите в този център.

Независимо от това, при наличие на различия, касаещи сделките между две институции в отделно регулирани центрове, се прилагат условията на Примерния кодекс.

2. Differences between principals

Между принципалите често възникват разлики, които трябва да бъдат разрешавани възможно най-бързо със своевременното участие на мениджмънта. В случай, че плащанията са преведени по погрешни сметки, Примерният кодекс препоръчва всички заинтересовани страни, дори и онези, които не са контрагенти в сделката, да си съдействат, за да постигнат справедлив сетълмент.

Ако се спазват принципите и процедурите, препоръчани в този кодекс, честотата и размера на разликите следва да се редуцират, като допусканите грешки трябва да бъдат идентифицирани и своевременно коригирани. Независимо от това, периодично възникват грешки и спорове, както между две банки, контактуващи директно, така и между банка и брокер. Както беше посочено във въведението, по принцип споровете следва да се отнасят към висшия мениджмънт, като по този начин от индивидуален спор между двама дилъри или между дилър и брокер, този спор става междуинституционален въпрос.

При възникване на спор, касаещ сума, валута, дата (дати) на вальор (или друг фактор, което означава, че една от засегнатите страни има открита или несъответстваща позиция), се препоръчва една от засегнатите страни да предприеме незабавни действия (за предпочитане със съгласието на другата), за да изравни или неутрализира позицията.

Такова действие се счита за благоразумно с оглед елиминиране на риска от допълнителни загуби, произтичащи от спора, и не се счита за признаване на задължение от въпросната страна.

Ако платените суми се различават поради грешки в изплащането на средствата, принципалите и другите участници на пазара нямат право да се облагодетелстват неправомерно от тези грешки. Всички страни, участващи пряко или непряко, по погрешка или не, в сетълмента на сделката, трябва да положат всички усилия за справедливо решаване на проблема.

3. Differences with brokers and use of 'points'

Методът, по който брокерът компенсира сумата, представляваща разликата, заради която банката може основателно да „задължи” брокера, от дълго време е спорен въпрос, особено на международните валутни пазари. Независмо, че Примерният кодекс критикува плащането на разликите по 'точкова' система, има стриктни условия, при които това е допустимо.

Ако брокер котира стабилна или неквалифицирана цена на определен пазар или инструмент за конкретно или пазарно количество, но впоследствие не е в състояние да потвърди котировката при предлагане на сделката, банката предлагаща сделката, е в пълното си право да „задължи” или да поиска от брокера да се „придържа” kъм котираната цена. Тази практика, която не е често срещана, понякога се нарича „пълнене" на брокера. На практика това означава брокерът да компенсира загубата, понесена от предлагащата банка, с разликата между котираната цена и цената при сключване на сделката.

При възникване на разлики, се прилагат следните насоки за изплащане на компенсации:

(a) Разликите трябва редовно да се съобщават на висшия мениджмънт за вземане на решение, като по този начин спорът се превръща от индивидуален спор между дилър/брокер в междуинституционален въпрос. Всички компенсации се изплащат под формата на банков чек или паричен превод в полза на институцията

или се коригират сметките на брокера.

(b) Всички такива сделки следва да бъдат напълно документирани от всяка фирма. Обект на критики е практиката да бъде отказано плащане на брокерски чек или намаление на сметките на брокера за въпросната сума и да се настоява прилагане на първоначалната цена за съответното име.

По отношение уреждането на разлики по точкова система Комитетът за професионална етика отново пояснява своите позиции както следва:

• Комитетът за професионална етика потвърждава, че световните валутни пазари функционират гладко и ефективно при минимум официални регулации, като счита, че е в интерес на всички членове на нашата професия да стимулират и подкрепят всички пазарни практики, продължаващи тази традиция. CFP стигна до извода, че не одобрява практиката за уреждане на разликите по точкова система, но потвърждава, че е допустима в онези центрове, в които подлежи на съответните системи и мерки за контрол.

4. Compliance and complaints

Важно е всички участници на пазара да разберат, че Примерният кодекс има ключова роля за поддържането на пазар с висока дисциплина и етични стандарти. В тази връзка, Комитетът за професионална етика към БДА има пълна готовност да разследва жалби относно нарушения на Примерния кодекс и ще предприема съответните действия, при необходимост.

Спазването на Примерния кодекс има за цел да гарантира, че високите стандарти на почтеност и справедливост на сделките се спазват на международните извънборсови пазари.

Мениджмънтът трябва да гарантира, че всички жалби относно сделки се разглеждат справедливо и независимо, когато е практически възможно, от служители или представители на институцията, които не са пряко ангажирани с оспорваната сделка.

В случай че принципал или брокерска къща са убедени, че дадена институция е нарушила Примерния кодекс във връзка със сделка, в която участва, тя трябва да се опита да разреши този проблем с другата страна по приятелски начин.

Ако това е невъзможно, институцията, упомената в жалбата, трябва да уведоми жалбоподателя, че би могла да отнесе въпроса на вниманието на Комитета за професионална етика към БДА, който:

(a) ще разгледа жалбата;

(b) може да се консултира с местната национална асоциация към ACI и, ако е обосновано;

(c) ще отнесе въпроса на вниманието на съответния регулаторен орган.

5. Money laundering and terrorist financing

Престъпниците и терористите се насочват към банките, използвайки усъвършенствани, а често и общоприети схеми, за да си осигурят достъп до финансовите пазари и да ги използват с цел пране на пари и финансиране на тероризма. Банките и техните служители са задължени да предотвратяват прането на пари и финансирането на тероризма, както и да съобщават информация и подозрения за такива дейности на съответните органи. Както институциите, така и лицата подлежат на строги наказания, ако не предприемат разумни стъпки предвид своите задължения и по този начин улеснят такива сделки, дори непредумишлено. Банките също са изложени на сериозен риск от накърняване на репутацията.

Методите, използвани при изпирането на пари и финансирането на тероризма, са разнообразни и често сложни, но престъпниците непрекъснато си служат с нови начини за заобикаляне на мерките. Прането на пари включва три основни стъпки:

  • Депозиране или въвеждане по друг начин на постъпления от незаконна дейност, често под формата на пари в брой, във финансовата система.

  • Наслагване или отделяне на постъпленията от криминална дейност от техните източници посредством разделяне на етапите на сложни финансови сделки.

  • Интегриране или предоставяне на очевидно легитимно обяснение за незаконните постъпления.

Банките са изложени на риска да бъдат въвлечени във всички етапи от изпирането на пари. При финансирането на тероризма, основният риск е парите да бъдат преведени по банков път в обратна посока, с други думи, от легитимните източници към терористите. Престъпниците и терористите може да се възползват от капацитета на банките за извършване на парични преводи и конвертиране на валута, като се опитат да укрият източниците на постъпления от криминална дейност и финансиране на тероризма, сред огромните обеми сделки, обработвани ежедневно от банките. Престъпниците и терористите се стремят да използват всички пропуски в националните правни и регулаторни режими. Te се опитват да се облагодетелстват от принципа на търговската конфиденциалност и анонимността, традиционно предлагана при пазарите за търговия на едро, частното банкиране и управлението на активи. Te могат да използват и новите технологии, които създават нови възможности за пране на пари и финансиране на тероризма като улесняват сделките между контрагенти на големи разстояния.

Фирмите трябва да разполагат с ясно документирани политики и процедури, както и стриктни системи и мерки за контрол, за да не бъдат използвани с цел пране на пари или финансиране на тероризма. Фирмите трябва да гарантират, че ако даден служител разполага с информация или има основателни съмнения относно такива дейности, тази информация или съмнения се съобщават своевременно от фирмата на отговорните държавни органи. Мерките включват ефективно обучение на персонала във фронт, мидъл и бек офисите. Целта на обучението е служителите да се запознаят със сериозната същност на тези дейности и със своите задължения за своевременно оповестяване на дадена информация или съмнения, като не разкриват пред заподозрения престъпник или терорист информацията, която им е известна. Te трябва да бъдат обучени да разпознават нарушенията или да изразяват съмнение за наличие на нарушение, когато има разумни основания за това. Te трябва да знаят и на кого да докладват в тяхната банка.

За целта, трябва да бъде определен служител, до когото целия персонал има лесен, пряк и конфиденциален достъп, и който има подобен достъп до висшия мениджмънт и отговорния държавен орган. По този начин могат да бъдат предавани отчетите за сделки, в които има ясно доказателство или причина за подозрения относно пране на пари или финансиране на тероризъм. Това лице по принцип е специалист от отдел Правен и регулативен контрол (имайте предвид, че персоналът следва да се отчита пред специалиста от отдел Правен и регулативен контрол, а не пред отговорния държавен орган: специалистът от отдел Правен и регулативен контрол се отчита пред отговорния държавен орган). Специално обучение е предвидено за персонала, занимаващ се с дейности, носещи най-висок риск и за целия висш мениджмънт.

Фирмите трябва редовно да преглеждат своите политики и процедури и да проверяват своите системи и мерки за контрол, за да бъдат в крак с бързо променящите се методи на пране на пари и финансиране на тероризма, като вземат предвид непрекъснато развиващите се закони, наредби и най-добри практики, касаещи предотвратяването и установяването на такива престъпления.

Специално внимание трябва да се обърне на необичайни сделки, например:

  • сложни сделки, в частност когато няма очевидна причина за тази сложност;

  • сделки без очевидна бизнес логика;

  • сделки, които противоречат на установената бизнес практика на клиента;

  • необичайни като честота или сума, без да има разумно обяснение за това; например, когато клиентът установи бизнес взаимоотношения, а след това сключва единична сделка или множество такива през много кратък период от време;

  • вид сделки, които клиентът по принцип не ползва, без да има разумно обяснение за това;

  • при контрагенти или посредници, които предоставят недостатъчна или съмнителна информация, или се опитват да избегнат изискванията за изготвяне или архивиране на отчети;

  • при контрагенти или посредници, които се намират в държави или територии, отказали да приемат или въведат препоръките на Работната група за финансови операции (FATF);

  • с участие на „политически обвързани лица' (както е дефинирано в FATF);

  • прибягват много често до офшорни сметки, компании или структури, без да има явно бизнес основание за това;

  • ненужни преводи през сметки на трети лица;

  • когато принципалите са с неразкрита самоличност;

  • анонимна извънборсова търговия;

  • когато не е ясно кой е пълноправният собственик на активите;

  • когато агентите и принципалите са свързани лица.

Тези видове сделки изискват изключително внимание. При по-подробна проверка се оказва, че много от тях произтичат от легитимен бизнес. От друга страна, горният списък не е изчерпателен. Тези рискове се отнасят едновременно до брокерите, обвързани с конкретен принципал, и до принципалите, действащи за своя сметка.

Спазването на традиционния принцип "Познавай клиента си" е ключова предпазна мярка, прилагана от фирмите, срещу прането на пари и финансирането на тероризма. Фирмите и дилърите трябва на всяка цена да спазват принципа "Познавай клиента си" от съображения за целесъобразност и с оглед на клиентското обслужване. Опасността от изпиране на пари и финансиране на тероризма налага ефективното прилагане на този принцип.

"Познавай клиента си" е стимул за фирмите да осигурят процедури и системи за наблюдение, така че да се установи за кои сделки има основателни съмнения относно пране на пари или финансиране на тероризъм (извън техните очаквания за нормално протичаща сделка или в рамките на една от категориите, даващи повод за разследване). Информацията, свързана с принципа "Познавай клиента си", се предоставя на определения служител в компанията, отговарящ за изготвяне на съответните отчети, за да може той да прецени валидността на отчетите, с които разполага.

Дилърите, брокерите и служителите от бек офиса се опитват да предпазят себе си и своите фирми от съучастие или въвличане в пране на пари и финансиране на тероризма, като действат винаги почтено и спазват максимално правилата за етично и професионално поведение. Tова е златното правило, съдържащо се в Примерния кодекс. Дилърите, брокерите и служителите от бек офиса трябва да действат в духа на Примерния кодекс. Ако имат съмнения, трябва да слушат здравия разум.

БДА и Комитетът за професионална етика оказват силна подкрепа на всякакви опити от страна на законотворци, регулатори, браншови асоциации и индивидуални банки да изкоренят от пазарното пространство прането на пари, финансирането на тероризма и други криминални дейности, като позицията на CFP в тази връзка остава безкомпромисна.

Допълнителна информация и насоки за мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма се предоставят от Работната група за финансови операции (FATF), която е междуправителствения орган, координиращ действията срещу тези престъпления. Препоръчително е мениджмънтът и специалистите от отдел Правен и регулативен контрол да се запознаят с публикациите на FATF и да следят за нови публикации. Уеб сайтът на FATF е www1.oecd.org/fatf.

Друго международно ръководство с насоки е издадено от Базелския комитет за банков надзор, Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO) и Банковата група Wolfsberg Group of Banks. Този списък не е изчерпателен, но има ценни ръководства, публикувани от национални органи.

Продължи към: Chapter V
bottom of page